Иван Стоянов: Чистият въздух е сред най-важните приоритети в работата на Общината
Интервю на директора на ОП "Чистота" Иван Стоянов" за вестник "Марица", автор Валентина Йеремиева
Директорът на общинското предприятие "Чистота" Иван Стоянов е роден на 4 септември 1972 г. Завършил е магистратура по биология в ПУ "Паисий Хилендарски", а след това специализация "Музейно дело, ботанически и зоологически градини" в същия университет. Оглавява "Чистота" от 1 декември 2011 г., след като Иван Тотев беше избран за кмет на Пловдив. Семеен, с едно дете.
– Г-н Стоянов, "златен" ли е бюджетът за почистването на Пловдив, както се твърди? През 2018 г. за комуналните услуги отново са гарантирани близо 32 млн. лева.
– Тази план-сметка е разпределена за всички дейности и от нея общинското предприятие „Чистота“ има 18-19 млн. лева за сметосъбиране, сметоизвозване, зимно поддържане, дезинфекция на съдовете, машинно и ръчно метене и миене. Останалите средства се предоставят за други разходи – отчисленията за рекултивация на депата, почистването на дъждоприемните шахти, гробищните паркове, тепета, паркове и градини, закупуването на сол. Парите на общинското предприятие не са променяни съществено през годините, но са достатъчни, за да се справяме добре с почистването на града и постоянно да повишаваме качеството на услугите. За „златен“ бюджет говорят хора от опозицията, които нямат представа от работата ни. Със същите средства, каквито бяха и преди години, успяваме постоянно да обновяваме техниката. „Чистота“ е с близо 800 души персонал, от които около 700 са на минимална работна заплата и от началото на тази година тя отново е увеличена. Най-много пари отиват за сметоизвозването. Един сметовоз прави два курса на ден до завода в Шишманци. Това са 220-250 съда за смет. Годишно от Пловдив се извозват 120-130 хил. тона отпадъци.
– Омбудсманът Борислав Стаматов предлага улиците да се мият по-често, за да е по-чист въздухът. А също така да има повече машини, а не чистачки с метли, които вдигат прах. Ще изпълните ли тази препоръка?
– От 2012 г. многократно сме увеличили миенето на улиците. Преди булевардите се миеха три пъти седмично, улиците втора категория – веднъж. Сега мием булевардите пет пъти в седмицата, два-три пъти – втора категория и поне веднъж – кварталните улици. Всеки ден в града работят 27 сметовоза, 10 миячни и 15 метачни автомобила. Мете се през цялата година, когато времето позволява. Тази зима беше топла и преди да завали сняг, не сме спрели да метем, за да е по-чист въздухът. През зимните месеци избягваме да мием, защото през нощта често замръзва и може да се получи заледяване. Разговаряхме с производители на калциев хлорид и те ни обясниха, че с него може да се прави разтвор и да се мие през зимата. Мислим да въведем тази технология през следващия сезон, за да не се натрупва прах. През последните години сме инвестирали в нова техника над 5 млн. лева. Автомобилите на „Чистота“ и фирмата подизпълнител КМД са евро 5 и 6, което също благоприятно се отразява на въздуха. Преди в предприятието работеха 470 метачки, а сега са 435, от които 30 ще бъдат съкратени. Ръчният труд се замества с машинен. Поддържаме вече по-голяма площ, включително и изградените преди три години велоалеи. Държа да подчертая, че Община Пловдив е направила най-много за подобряване на въздуха в града, откакто Иван Тотев е кмет. Преди годишно имаше над 200 дни с превишено съдържание на фини прахове частици, а сега са най-много 69-80 дни. Отоплението ни е на газ, сградите са санирани.
– Когато заваля сняг, отново видяхме трактори с гребла. Това ли е новата техника?
– За високите части и малките улици тракторите вършат по- хубава работа, отколкото големите автомобили. По-добре маневрират.
– Кога започва голямото пролетно миене на града?
– Веднага след като се разтопи снегът пуснахме метачни машини, а чистачките изгребваха калта, за да не влиза в шахтите. На фирмата, която ги поддържа, съм разпоредил да ги изчистят. Тази седмица започваме да мием улиците с маркуч, със силна струя вода и вероятно така ще продължим през цялото лято, но само през нощта, защото иначе ще пречим на трафика. През деня ще мием на дюзи.
– Колко ни струва топлата зима?
– В зимното дежурство бяха включени 65 автомобила. Заедно с труда разходите са около 800 000 лева. Според предишния договор сметката само за дежурствата беше минимум 1 135 000 лв. След като беше сключен новият договор, разходите са намалени почти наполовина.
– При засиленото осоляване на улиците мнозина от нас питаха доколко препаратите увреждат обувките, гумите на колите, а и асфалта?
– Върху асфалта най-много влияят температурните аномалии през нощта и през деня. Всеки материал се руши, когато замръзва, а след това рязко се затопля. Дори и на скалите се получават срутвания. Солта и калциев хлорид не са реактивни за обувките. Аз най-много газя в солта през зимата, защото постоянно обикалям улиците. Като се върна, обувките ми са побелели, но не се късат.
– Колко сол сте хвърлили?
– Около 2000 тона. Още толкова имаме в резерв. Въпреки критиките, които получихме, похвалите този път бяха повече. Градът беше проходим, булевардите – черни. Тази година пробвахме методиката, която използват в Италия и Швейцария, и тя се оказа добра. За първи път поставихме на разпръсквачите резервоари, пълнихме ги с разтвор от сол и калциев хлорид, солта се овлажняваше и по-бързо топеше снега, отколкото на гранули.
– Техниката ви е нова, управлението на отпадъците – по-добро, въздухът – по-чист. Защо все още виждаме препълнени съдове за смет и около тях – огромни купища боклук? Контейнерите ли не стигат?
– Броят на съдовете и местата, където те се поставят, се определят от районните служби по екология. Недостиг на контейнери се усеща пред новите кооперации, където се пести всяко място за паркиране. И където всеки допълнителен контейнер води до скандал, защото никой не иска под прозорците му да се хвърля боклук. Целта, която сме си поставили, е да създадем потоци за управлението на всеки вид отпадък и ние вече сме започнали да го правим. Съдовете за смесен отпадък трябва постепенно да се премахват и да се въвеждат други – за разделното събиране на сметта. Успешно стартирахме от 30 ноември програма за събиране на биоразградим отпадък най-напред в центъра на Пловдив, а сега вече в 360 заведения за обществено хранене във всички райони. Който иска да се включи в тази програма, може да се свърже с нас на телефон 032 675 817.
– Къде отиват остатъците от храна?
– Ще се използват за компост на новата ни площадка, на която вече караме и растителните отпадъци от Коматево и Прослав. Едновременно с това водим разговори със собствениците на инсталация за биогаз да ги вземат срещу заплащане. Вече сме направили пробите и след като изчистим технологията, ще внесем предложение в Общинския съвет за сключване на договор. За общината ще има печалба. Освен това сме уведомили търговските обекти в централната градска част в кой час ще минава камион, за да изкарат кашони, и ги предаваме за оползотворяване. Искаме за всеки вид отпадък да въведем система за управление. Вече имаме договор за предаване на строителен отпадък, а също така осем площадки, на които граждани могат да го изхвърлят до 1 куб. м или 20 чувалчета. Във всички квартали сме поставили контейнери за пластмаса, хартия, стъкло и метал. Сега имаме идея да събираме изгорялата мазнина, която в повечето случаи отива в шахтите. Можем да предоставим съдове и в опредени дни да ги вземаме.
– Ще видим ли първите подземни контейнери за смет на ул. "Отец Паисий"?
– Доста трудно е, защото на тази улица няма достатъчно свободни площи, но ще го направим. За подземен контейнер ни трябва минимум два метра височина. Отгоре се слага гофрирана ламарина, което също е свързано с разстояние. Един такъв съд наподобява кош с капак над земята, а отдолу са „ бобрите“, сложени на платформа, която се задвижва хидравлично. Съдовете се вадят, съдържанието им се изсипва в сметовоз и пак се спускат под земята. Тази седмица трябва да имаме яснота къде точно да бъдат изградени.
– Има ли полза от „спецотряда“, който сте сформирали срещу мърлячите?
– Откакто създадохме това звено, рязко намаляха случаите на замърсяването със строителни и едрогабаритни отпадъци, с гуми и кашони. Ще глобяваме и за хвърлени фасове. Ненормално е по кръстовищата, където колите спират на светофара, да е пълно с угарки. В служебните коли сме сложили видеорегистратори и като видим нарушител, го заснемаме.
– И какво го правите после?
– Искаме от полицията името на собственика на колата и го наказваме с фиш от 50 лева. Трябва да се научим да пазим чист града.