Директорът на ОП "Чистота" Иван Стоянов" пред вестник "Марица"

Директорът на общинското предприятие "Чистота" Иван Стоянов е на 44 години. Завършил е магистратура по биология в ПУ "Паисий Хилендарски", а след това специализация в същия ВУЗ "Музейно дело, ботанически и зоологически градини". Назначен е за директор на "Чистота" на 1 декември 2011 г., след като Иван Тотев беше избран за кмет на Пловдив.

През миналата седмица Иван Стоянов беше на обучение за управление на отпадъците  в провинция Горна Австрия и община Линц. Българската група бе поканени от Търговското представителство при посолството на Австрия,  което е поело всички разноски на нашата делегация  за своя сметка.

Иван Стоянов сподели, че нямал и 5 минути свободно време, защото в продължение на три дни са обикаляли заводи и инсталации, за да се запознаят с австрийския опит за управлението на отпадъците. Помолихме го да разкаже как  се грижат за околната среда в Австрия. 

– Г-н Стоянов, по-чисти ли са улиците в австрийските градове, отколкото в Пловдив?

– Не са по-чисти, но отпадъкът се управлява много по-добре. В Австрия има инсталации за оползотворяване на всякакъв вид отпадък – смесен битов, строителен, рециклируем, зелен, които са разделени на още много подвидове.   Строителният отпадък се раздробява и след това се използва повторно за подложка при ремонта на пътища. Смесеният битов отпадък, който остава, се изгаря. Отпадъците, които могат да се рециклират, се предават на организации, които произвеждат опаковки, а зеленият боклук се използва за компост заедно с отпадъка от заведения за обществено хранене и домакинства. Тези практики трябва да се въвеждат и у нас и ще го направим.

– Как се събира сметта?

– В по-малките населени места отпадъците се взимат от домакинствата в точно определен час. Дори им са раздадени кофи за мазнината от готвенето.

В други съдове слагат остатъци от трапезата. Минава фирма, събира ги и кара на своята компостираща инсталация. С компост наторява например царевицата, без да използва хербициди и пестициди, храни кравите и произвежда биомляко. В провинция Горна Австрия с 1,2 млн. души население и столица Линц, където бяхме на обучение, има завод за сортиране на отпадъците, който струва 145 млн. евро. Това, което не се оползотворява, се изгаря и с горивото, което се отделя, отопляват 60-70% от домакинствата в Линц, в който има 150 000 жители. Отделно в Горна Австрия е построена инсталация, в която се сортира всякакъв вид отпадък, дори капачки за кафе, капсули, акумулатори, стъкла, мазнина, която се преработва за биодизел и се изкупува от рафинерии.

– Изгодно ли е?

– От един литър мазнина се получава един литър биодизел. Тази инсталация събира отпадъци от 400 регионални пункта. В Пловдив направихме 6 такива площадки, по една във всеки район. Всяко домакинство може да докара гуми, акумулатори, опасни отпадъци, без смесен отпадък. В Австрия имат завод за пластмасови бутилки, които се раздробяват на люспи, които дезинфекцират и измиват и след това пак правят от този материал кофички, тарелки, чаши за битова употреба. 

– Безплатно ли предават австрийците тези полезни отпадъци в пунктовете?

– Напълно безплатно, какъвто начин е въведен и на нашите площадки. Това се дължи на много високо съзнание. Видяхме, че колите дори се нареждат на опашки, за да предадат отпадъците. За съжаление нашите площадки са празни. Решил съм по нашите съдове за битови отпадъци да разлепим съобщения за местонахождението на площадките, работното им време и да се обърнем с молба към гражданите да не си изкарват покъщнината или гуми до съдовете за смет, а да ги предават на определените места. В австрийските градове по улиците няма контейнери за смесен битов отпадък. Хората използват малки пластмасови съдове. Всички са черни, но с различен цвят на капака. Например в един микроквартал с 3-4 блока е обособено помещение специално за съдовете.

Ключ за него имат само собствениците на жилищата и фирмата, която ги обслужва в определен ден. Отделно се събира биоразградим отпадък, пластмаса,  хартия, стъкло, метал,  битов отпадък. Това са около 20 съда. За мазнина на домакинствата се раздават 3-литрови пластмасови кофи, а на заведенията – около 15-литрови бидони. И ние искаме да организираме по същия начин сметосъбирането в Пловдив.

– Какво може да се приложи у нас от този опит?

– Всеки отпадък трябва да се преработва, ако искаме да пазим околната среда и да сме икономични. Това може да стане по няколко начина. Първото е да се компостира зеленият отпадък – трева, шума, дървесни клони. Органиката от домакинствата и заведенията, която остава от консумацията, също трябва да се оползотворява. Опасният отпадък подлежи на обезвреждане, полезният да се рециклира. Хората трябва да се научат да използват площадките в  шестте района.

– Как ще ме накарате да нося препарати с изтекъл срок или стара мебел на площадката, която се намира на другия край на района?

– В Австрия разчитат на високото съзнание на хората. Направи ми впечатление, че много от колите са комби или с ремаркета. Там няма как да изхвърлят акумулатори, гуми или лекарства с изтекъл срок в съдовете за смет, затова ги предават само в специалните пунктове. Задавахме въпрос дали на гражданите им се приспада от такса смет, защото разделят отпадъка, но ни казаха, че не се приспада. В тези пунктове също така събират стари хладилници, печки и други подобни уреди от домакинството. Тези, които могат да се поправят, след това ги продават като втора употреба. Но за да минем към тази организация на сметосъбирането, трябва да имаме инсталации. В Австрия инвестират изключително много пари за управление на отпадъците. Но как ще се реагира в България, ако кажем, че такса смет се увеличава, защото трябва да оползотворяваме отпадъците?

– В Берлин за пластмасови и стъклени бутилки дават ваучери, с които пазаруваш в магазина. У нас за стар хладилник или печка в пункта за вторични суровини можеш да си вземеш 50 лева. В Австрия какво се плаща за боклука?

– Предава се напълно безплатно, както и на нашите шестте площадки. 

– Възможно ли е оползотворяването на отпадъците да влезе в сила с новата методика за изчисляване на такса смет, тоест спрямо количеството на изхвърлен боклук?

– По-скоро обратното. Първо трябва да се направят инсталации за сепарирането и преработка на отпадъка и тогава да говорим за нова система на облагането. Едва след като се изгради базата, ще знаем колко средства са необходими за обезвреждането и оползотворяването на отпадъците. В момента има работна група в общината, която дебатира методиката, но трябва да се прецени много внимателно дали няма да се натоварят твърде много с такса смет домакинствата. Целта на тази методика е да се заплаща такса смет за всеки килограм изхвърлен отпадък, а задачата на работната група е да изясни детайлите. Според мен за коректно изчисляване на такса смет може да се говори, след като бъдат построени инсталации и се организира разделното събиране на отпадъците.

– Това означава ли, че догодина пак ще плащаме според данъчната оценка на имота?

– Ако сега се въведе нова методика, има опасност гражданите да поемат по-голямата част от таксата. А и как ще се изчислява количеството отпадък, например в "Столипиново", където са свикнали да го изхвърлят на земята? Затова трябва първо да се прецизират детайлите, а след това да прилагаме новата методика.

– Знаят ли за Пловдив в Линц?

– Към Пловдив се отнесоха с най-голямо уважение. Линц е бил Европейска столица на културата през 2009 г. По този повод ни разказаха като на домакини  на Културната столица през 2019 г., че след 2009 г. в Линц е започнало ускорено развитие. Аз преброих само в един микрорайон 10 работещи крана. Един от белезите на просперитета на един град е дали в него се строи.

Интервюто води ВАЛЕНТИНА ЙЕРЕМИЕВА